Участието в спортове за хора с увреждания може пъвроначално да е било необходимост за Андреа, но не след дълго германската суперсила се превръща в един от доминиращите фактори на Параолимпийската сцена в летните и зимните спортове. Първите й опити са в баскетбола с инвалидни колички и след това разширява уменията си за ски бягане и биатлон за хора с увреждания, състезания с инвалидни колички и състезания по каране на велосипед с ръце.

Досега Андреа е спечелила 37 медала от световни първенства и е 27-кратен световен шампион по колоездене, ски бягане за хора с увреждания. "Жертвата и усилията, които се влагат [в спечелването на златен Паралимпийски медал], са наистина невероятни и ние сме толкова горди, че сме малка част от екипа на Андреа." - инженер на Toyota TMG

Спечелих много, много медали, но най-голямото ми постижение като спортист е да играя честно и да имам състезателен дух. Това според мен е много, много важно.

Вдъхновени от непреклонната решителност на Андреа да предизвика границите на възможно, от Toyota се обръщат към нея през 2012 г. за стартиране на обща кауза. С фокус върху комфорта и скоростта ние работихме в тясно сътрудничество с Андреа, за да създадем специални олекотени въглеродни влакна за нейното колело и шейна, които ще дадат на звездната спортистка още по-голяма конкурентна преднина на Параолимпийските игри.

Лорън е родена с липсваща част на ръката от лакътя надолу, както и на двата крака от коленете надолу, но това не можеше да попречва на страстта й към спорта. Тя започва да се спуска по пистите за развлечение през уикендите със своя баща - любител на ски спорта, и начинаещата спортистка бързо открива страстта към ските като свое призвание. Въпреки огромните предизвикателства и препятствия на 14-годишна възраст Лорън започва да се състезава с алпийския ски отбор на Албърта.

„Когато за първи път започнах да се състезавам, определено мислех, че върхът на почетната стълбичка изглежда невъзможен. Но с години, прекарани в тренировки и упорита работа, както и с помощта на моя страхотeн екип, успях да превърна това в десет медала от Параолимпийските игри. "

Ако бих могла да опиша пътя към Параолимпийските игри с една дума, бих казала използвала "решителност".

Лорън продължи да се противопоставя на това, което изглеждаше невъзможно, със всяко спускане. По време на участието си в канадския алпийски ски отбор, Лорън се превръща в един от най-награждаваните алпийски скиори в света, печелейки десет медала - осем златни, един сребърен и един бронзов на Параолимпийските зимни игри през 2002 в Солт Лейк Сити за отбора на Канада. Когато обявява оттеглянето си от състезанията по ски през 2010 г., Лорън заявява, че иска да бъде запомнена като спортист, който е бил изправен пред предизвикателства и ги е преодолял, за да се докосне до успеха.

На двадесет и три години с ревматоиден артрит и на двата крака, Хан решава да изкачи планина, висока 1708 метра. Щом стига до върха 17 часа по-късно, го обзема прилив на кураж, който ще му послужи в превръщането на невъзможното във възможно.

Когато левият крак на Хан бива ампутиран седем години по-късно след поставена диагнозата остеомиелит, той си спомня за този триумфален момент на планината и решава да преследва въпреки всичко мечтата си да стане спортист от световна величина.

Хан започна да се състезава във вдигането на тежести за хора с увреждания, както и в дисциплините баскетбол и ръгби в инвалидни колички на национално ниво в Република Корея, но единствено на леда Хан се чувства в свои води. Няколко години по-късно той се превръща в суперзвездата на Параолимпийските зимни игри във Ванкувър. Нов пиков момент в неговата кариера се оказват Зимните параолимпийски игри от 2018 в Южна Корея.

Веднага след като Майкъл се научил да ходи, той започнал да тича. Семейството му са ски-любители, които редовни пътуват до планините близо до Канбера, където той се запалва по спускането по снежните склонове.

Когато Майкъл е на девет години, му поставят диагноза рак на костите и ампутират крака му над коляното. След няколко трудни години, през които се възстановява и се научава да ходи на един крак, 11-годишният Майкъл е готов да преоткрие границите на своите физически възможности чрез спорта.

Животът, изпълнен с отдаденост и упорити тренировки, превръща Майкъл в най-успешния австралийски параолимпийски състезател на Зимните параолимпийски игри. Майкъл също така е състезател по атлетика, планинско колоездене и триатлон за хора с увреждания. „Не обичам да гледам на нещата като невъзможни. За мен животът е тестване на границите на възможното. "

Вдъхновени от историята на Майкъл, в Toyota Австралия започват работа с параолимпиеца през 2002 г., а спортистът с много таланти става официален посланик на марката Toyota през 2007 година.

През 2015 г., след четири години живот като бежанец в Турция, сирийският плувец Рами решава да предприеме пътуване до Европа, за да продължи да преследва олимпийските си мечти. Младият мъж е преодолял опасните води на Средиземно море върху надуваема лодка, акустирайки на гръцки остров. Оттам Рами се отправя на изпълнено с предизвикателства пътуване по суша, преди да достигне до Белгия, където му е предоставено убежище.

И накрая, след епичната си одисея в Европа, Рами е вече близо до олимпийските си мечти. През 2016 г. сирийският плувец и десет други смели атлети маршируват под знамето на олимпийския отбор на бежанците от Международния олимпийски комитет на церемонията по откриването на игрите в Бразилия. Рами завършва първите си олимпийски игри, записвайки лично постижение от 54,25 секунди на 100 м плуване свободен стил.

"Това е моето послание към всички бежанци в света - дори ако имате труден живот, оставете го зад себе си и се опитайте да постигнете мечтите си."

Рами превръща мечтите си в реалност, като носи надежда на милионите хора по света, които понастоящем са разселени поради лишения и война.

Тайрън винаги е мечтал да стане велик спортист и да играе крикет за Южна Африка и вярва, че това е неговото призвание. Той играе повече от 14 години, преди да осъзнае, че поради увреждането си никога няма да реализира мечтата си да играе крикет за Южна Африка. С напредване на годините и времето за приспособяване към протезата на левия му крак, Тайрън все повече се убеждава, че олимпийската слава няма да го споходи. И въпреки това във всеки свободен момент и след работа в Toyota ЮАР както и през уикендите, той обича да спортува с приятели и колеги.

По-късно, докато гледа тласкането на гюле на Параолимпийските игри в Пекин през 2008 г., мечтите на Тирон за слава като атлет изведнъж отново се пробуждат; той вижда,че силните и високи спортисти на световната сцена са досущ като самия него. Това е моментът, когато Тайрън осъзнва, че Параолимпийският стадион го зове и беше време да вземе съдбата си в свой ръце.

Само осем години след провеждането на Паралимпийските игри в Пекин Тайрън стъпва на стадона в Рио, за да се състезава в тласкането на гюле за Южна Африка. На първите си Параолимпийски игри Тайрън с гордост получава бронзовия медал за страната си.

Когато е във водата, Брад Снайдер се чувства най-свободен. Научава се е да плува във Флорида, когато все още е малко дете и започва да се състезава, когато е на 11 години. По-късно Брад става капитан на отбора по плуване в Американската военноморска академия.

„Мисля, че животът с увредено зрение, живот в тъмнина, е това, което ни се струваше невъзможно в седмиците, след като претърпях инцидента… това, което открих в Параолимпийските игри е, че въпреки че не виждам, все още има изобилие от неща, които все още съм способен да правя. "

След инцидента, когато Брад се завъръща у дома от Афганистан, му се налага се научи как да живее в тъмнина. Семейството му остава неотлъчно до него, помагайки на способния някога войник да изпълнява прости задачи като ядене, обличане и намиране на банята.

Само няколко месеца след възстановяването си Брад решава да се върне към плуването, което е неговата страст. Една година след деня, в който губи зрението си по време на служба, той гордо се изправя на Параолимпийския подиум, за да занесе у дома златото за отбора на САЩ. Сред плувците с пълна слепота Брад е настоящият световен рекордьор на 100 метра свободен стил.

Днес Брад има нова амбиция: да усвои и друг спорт и да се състезава в Паратриатлон в Токио през 2020.

Когато Луси се премества от родния си град Енугу в дом за хора с увреждания, тя открива света на възможностите, които са й достъпни, включително спорта. Интересът й бива привлечен от силовия трибой - състезателна дисциплина, в която можеше да участва от инвалидната си количка.

Малко преди Параолимпийските игри в Сидни през 2000 г. Луси започна строг тренировъчен режим по силов трибой. Тази година по време на първото си състезание тя взима сребърен медал за отбора на Нигерия. Само няколко години по-късно, състезавайки се в същата категория по тегло както на Параолимпийските игри в Атина през 2004 г., Луси чупи два пъти световния рекорд по силов трибой по пътя на спечелването на златния медал.

През 2016 г. Луси отново става сензация на Параолимпийските игри в Рио, когато чупи три световни рекорда и взима третия си параолимпийски златен медал.

Тичането се превръща в част от живота на сестрите на Луик, когато са на 24 години; Лийна първа се запалва по спорта, преди да насърчи сестрите си да се присъединят към нея. Спортът е естественото влечение на сестрите или както Лина казва: „Движението за нас означава свобода.” Здравият състезателен дух на сестрите поставя колективната им невъзможна цел - да се изправят не само една до друга, но и една срещу друга на Олимпийските игри.

„Дори ако вече не си толкова млад, все още можеш да се състезаваш на Олимпийските игри, както направихме ние”, казва Лийна Луик.

След месеци на тежки тренировки, сестрите Луик се класират за Олимпийските игри в Рио през 2016 и стават първите и единствените тризначки, които някога са участвали. След състезанието - изтощени и все още преливащи от вълнение - Лили, Лийна и Лейла се хващат за ръце, горди от това, че са постигнали колективната си мечта да участват заедно като олимпийски състезатели.

Семейството на Шейн се е връща в родната Австралия от Фиджи, когато момичето започва да посещава основно училище. По същото време тя започва да участва в състезания по плуване. Младaта звезда бързо си проправя път нагоре и на 15-годишна възраст достига до олимпийската сцена.

Шейн доминира състезателните коридори на олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., печелейки пет медала - три златни, един сребърен и един бронзов. Едновременно с това поставя световни рекорди в свободен стил на 100, 200, 400, 800 и 1500 метра, както и 200 метра индивидуално съчетано плуване.

След като се изкачва на първите позиции по време на игрите през 1972 г., Шейн попада под центъра на прожекторите. Атлетичната млада звезда се отдръпва от напрежението на славата и поема други предизвикателства далеч отвъд състезателното плуване, завръщайки се да изследва дивия океан от своето детството. Чак след две десетилетия Шейн се завръща към състезателно плуване на майсторско ниво, където продължи да чупи световните рекорди.

Днес феноменалната плувкиня се посвещава на нейния спортен проект- Shane Gould Swimming Project - нестопанска организация с клонове във Фиджи, Швеция и аборигенските общности в Австралия, занимаваща се с обучаването на амбициозни плувци в необходимите умения, които да осигурят тяхната безопасност.